С поглед върху шестмесечния отчет на Обществения посредник на 18 декември 2008 г.

0
1370

В навечерието на предстоящите светли рождествени и новогодишни празници на термина „експозе” му прилича следното мото:

Човечеството е в криза – спасението е в човечността.

На вниманието Ви в 16 стр. текст /без снимков материал/ и 9 приложения лаконично е изложен един непремерен труд – труд, в който милосърдието и състраданието са повече от справедливостта.

Ако трябва да обобщя с едно изречение какво за 6 месеца е постигнато ще кажа, че постигнахме ДОВЕРИЕ – стойностно, недекларативно доверие, в което са вписани и перата, и съвестите на журналистическата гилдия – благодаря ви!

Първата част на отчета съдържа „акценти”, в която с вашето професионално око ще откроите една базисна величина – която бих нарекла ГРИЖАТА ЗА ПЛОВДИВЧАНИ, изразена в позитивизъм, любов, разбиране и подкрепа.

Приемете като обективна даденост това, което заедно съградихме в Пловдив: една солидна носеща конструкция за функциониране на една нова институция, която се посреща към днешна дата с интерес и надежда в пловдивското пространство.

Застъпвайки се за нашите съграждани, ние помним и най-дребният детайл от срещите с тях със съответната фактология; тази фактология не ни обременява – напротив тя се трансформира в памет на душата и в етично отношение към проблемите.

Лаконични са изводите в шестмесечния отчет, показващи, че институцията „Обществен посредник”:

  • се посреща с интерес и надежда от гражданите и обществеността на Община Пловдив.
  • е натоварена с прекалено много очаквания и се възприема от част от гражданите – особено от граждани в третата възраст – като  институция с неограничени възможности, способна да реши това, което никой не е успял да реши.
  • стилът на поведение, който се налага е максимално близък до очакванията на хората за внимателно, търпеливо и съпричастно отношение към техните проблеми, болки и съмнения.
  • възможността да се помага, да се въздейства за промяна на стила и съдържанието на дейността на публичните органи на властта, да се спомага за развитие и утвърждаване на активна гражданска позиция и да се защитават интересите на гражданите: мотивира и носи едновременно удовлетвореност от работата.

Следвайки логиката на изложението пред вас – нашите съмишленици, групирането на жалбите жалонират и направленията, по които основно се работи:

1. Устройство на територията; незаконно строителство

2. Социална политика

3. Здравеопазване

4. Образование

5. Транспорт и безопасност на движението

6. Екологични проблеми

7. Обществен ред и сигурност

8. Топлофикация, Енергоснабдяване

9. ВиК

10. Етажна собственост

11. Телекомуникации; Мобилни оператори

Инструментариумът на институцията има „пожелателен”, а не „задължителен” характер. Ако дефинираме нюансите в ежедневната работа на първо място е диалогът с институциите: диалог, който се води в Пловдив по неписаните правила на застъпничеството, ползвайки стандартни и нестандартни измерители – от личните познанства до формалните такива; от телефонната слушалка до кадифената ръкавица; от писаните правила в Правилника за организацията и дейността на Обществения посредник до вътрешната човешка интуиция.

„Застъпничеството” за хората е „искрено и лично” само ако сме успели и ако сме се научили на победи над собственото си его…

Скъпи приятели, зад всяка буква, знак и дума в отчета стои отговорната професионална и житейска позиция на всеки член от екипа.

Като хора, милеещи за хората, ежедневието ни тръгва от експресни проверки, преминава през търпеливи приемни часове и завършва със старателно премислени стратегии и тактики с посланието на европейците, което за всяко начинание казва: „И нека Бог да ни помага” /за разлика от нашенското „И Бог да ни е на помощ”/…

В тази динамика успяваме да спрем и да докоснем с минута внимание благодарствени писма от наши съграждани и служители от администрацията /напр. кметицата на район „Северен”/, в чиято символика се дефинира резултатността от добре свършена работа.

В оставащото време – до следващия отчет – за едногодишната работа, трябва да съумеем не само да упражняваме застъпническата си функция, а и да „форматизираме” нашето можене, партнирайки в подходящи европейски проекти. На фона на ширищия се негативизъм и пораженията върху съвестта можем да сътворим заедно форум от експерти, който да прерасне в школа, където:

  • Да обменяме идеи и намерения;
  • Да създадем един нов стил на общуване.

В условията на европейското ни членство децентрализацията на управлението се оформя като неотложен императив и като целенасочен процес, който трябва да доведе до пълноценно участие на всички граждани във формирането на обществената политика, позволяваща достатъчно ясен и силен ангажимент на институцията на Обществения посредник. Ангажимент, чийто практически прочит е предвидим, прозрачен и насочен към справедливи обществени очаквания.