Читалищата да не плащат режийни разходи при ползване на общински имоти
25.06.2013г.
Общественият посредник предложи на Кмета на Община Пловдив и на Председателя на Общински съвет – Пловдив да се внесе предложение в Общинския съвет за изменение на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чл.44, ал.4, като се предвиди да не се заплащат 3% режийни разноски при безвъзмездното право на ползване в полза на читалищата.
Съгласно Закона за народните читалища – чл. 2 – „Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно – просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно – просветни задачи.”
Предвид този специфичен статут с параграф 4 /предишен параграф 3/ от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за народните читалища е предвидено на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно да се отстъпва правото на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. Съгласно същия текст отстъпеното право на ползване се погасява с прекратяването на читалището.
Редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи- общинска собственост, се определя от Общинския съвет в наредбата по чл. 8 ал. 2 от Закона за общинската собственост.
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество / НПУРОИ/ – чл. 44/1/ предвижда:
Разпоредителните сделки с имоти и вещни права се извършват въз основа на пазарни оценки, определени по реда на чл.22, ал. 3 от ЗОС, освен ако в закон не е предвидено друго. При разпореждане с имот, физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 3% изчислени върху данъчната основа, определена по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от Закона за местните данъци и такси и 20 % ДДС.
Тези „режийни разноски” обаче са непосилни за читалищата, които са на делегиран от държавата бюджет и такива суми в бюджета не са заложени.
Освен това, съгласно цитирания по – горе параграф 4 от Закона за народните читалища, общината е задължена да отстъпи правото на ползване върху сградите и имотите, заварени от закона – в този случай не се провежда процедура по избор на имот, преценка дали той е подходящ за нуждите на юридическото лице, оценка на същия и определяне на данъчната основа, тъй като законът предвижда безусловно това да става в полза на читалищата, които са ползвали тези сгради към момента на влизането му в сила.
От тази логика, очевидно са се водили редица общински съвети в страната, тъй като в тези общини подобна такса не се дължи при учредяване вещно право на ползване в полза на читалищата – Варна, Габрово, Ловеч, Стара Загора, Плевен и др.
